❤️ Дай на времето време! Стига си бързал!

Да! Разбирам! Живеем в динамични времена.

Свикнали сме всичко да се случва бързо и все по-бързо. И бързината на случването е това, което определя дали нещо е добро или не.

Колкото по-бързо се случват нещата, толкова повече ги възприемаме за успешни.

Искаме бърз интернет, бързи доставки, бърза поща, бързо да хапнем, бързо да се наспим, бързо връзките ни да станат идеални, бързо да оздравеем, бързо да спре да ни боли глава, бързо да постигаме мечтите си, бързо да се издигнем в работата, бързо да създаваме приятелства и т.н. и т.н. Всичко стана твърде бързо. И тази идея за бързо-то като че ли преобърна представите ни относно:

Що е то процес?

ДА! То наистина става все по-бързо. Но дали ти си готов за това? Дали си готов за тази все по-забързваща се енергия? В момента, в който си помислиш нещо, съвсем скоро ще дойде индикация за него. Ще ти звънне приятел, ще “попаднеш” на статия, ще чуеш, че други хора си говорят по темата, ще получиш съобщение. И това се случва все по-бързо. Факт! Но дали ти си готов? Дали твоята вътрешна подготовка, мисли и емоциите са адекватни на тази все по-бързо проявяваща се енергия. Динамиката се повишава.

Планетата променя честотата, на която вибрира.

Ако всяка мисъл, която мине през ума ти (не само приятните) имаше силата веднага се се случи, веднага да се манифестира, щеше ли да е добър живота ти тогава? Дали мислите ти са само положителни, ведри и светли? Така както енергията се компресира и забързва за хубавите неща и за мечтите, така това е валидно и за другите не много приятни неща, които те навестяват мисловно. Прочети също: Умът, тялото и … ЗДРАВЕТО! Как да се лекуваме със силата на мисълта?

Често искаш всичко да се случва по най-бързия начин.

Обаче! Е важно да дадеш на времето време. Да позволиш на процеса да се случи. Ето една сладка и забавна история, която много силно илюстрира как изглежда това бързане в живота:

Едно момиче отива при акушерка:

— Здравейте! Акушерка ли сте?
— Здравейте. Да!
— Моля да ме изродите.
— Бременна ли сте?
— Не! Но ще правя всичко, каквото кажете: ще дишам правилно, ще напъвам…
— Извинявайте, но първо ви е необходимо да забременеете, да износите бебето и чак след това да дойдете да раждате. Мога да ви помогна да родите след около 9 месеца при най-бързото развитие на събитията.
— Не сте ме разбрала. Аз не разполагам с 9 месеца. Искам да родя сега. И ви обещавам, че след раждането непременно ще изпълнявам всичките ви препоръки по планирането, износването и останалото. А сега ви моля да ми помогнете да родя. Искам да родя още днес. Веднага!
— За съжаление не мога да ви помогна да родите сега.
— Лошо. Разочарована съм. Ще отида при друга професионална акушерка, която ще ми помогне. …

❤️За настоящия енергиен момент Милена препоръчва:

Какво би станало, ако днес осъзнаеш,

че носиш живот, а утре бебето се ражда. Ако се пропусне целия процес. Нали всеки ден, докато плода е в утробата той се развива, развиват се и оформят органите. Променя се и майката. Това време е нужно и на нея, за да се настрои за един съвсем нов и различен етап от живота си. Това време е нужно и на таткото и всички близки. Разввива се и връзката между майката и плода.

Ако всичко се случва веднага, ти се лишаваш от възможността да научиш урока.

Всяка една житейска трудност и изпитание идват не за да бъдеш наказан или сломен, а да се променяш и учиш уроци. Да се научиш да бъдеш последователен. Да докоснеш дълбоко сърцевината си. Научи още за колекцията медитации, които ще ти помогнат в твоя път

Смисъла е в пътя, който е важно да извървиш.

Дай на времето време! Спри да припираш! Научи се да се наслаждаваш на процеса. Не да се фиксираш в крайната цел, а да изпитваш радост от пътя. Всеки един ден ти шлифоваш малко по-малко себе си. Създаваш своето по цъфтящо и ароматно вътрешно аз.
То е както, когато си в планината, за да изкачиш висок връх.

Върха е твоята цел.

А целта ти задава посоката, към която би искал да се движиш. Но целта не бива да бъде куха, гола и празна. Защото дори когато изкачиш върха ти се останеш неудовлетворен и празен. Върви към твоя връх. Следвай посоката.

НО! Наслаждавай се на пътя. Не губи удоволствието от пътуването.

Спирай! Заслушай се в птичките, пчеличките и бубулечките. Усети лекия полъх на вятър, който нежно милва тревичките. Чуй гласа на близкото поточе. Набери си свежи билчици. Остави на слънцето да те погали. Позволи на планината да налее сетивата ти. Наслади и се. И ТОГАВА! Когато стигнеш върха сърцето ти ще е пълно с дълбоко удовлетворение и радост. Защото си ОСЪЗНАЛ пътя и акта на пътуването.

Промяната е процес! Тя идва постепенно! Тя е ОСЪЗНАВАНЕ!

Не насилвай процесите! Не припирай! Дай на времето време! Позволи на нещата да узреят постепенно. Ти се грижи за твоята част! Прави си твоите стъпки към върха. Всеки ден! Ден след ден! Виж също: Твоите мисли не те мислят. Ти ги избираш и им даваш живот!

Всичко се движи точно по план!

И ти си на точното място! И точно такова, от каквото ТИ имаш нужда да бъде, за да съграждаш себе си. Това е смисъла на препятствията. Да те СЪГРАДЯТ! Наслаждавай се на приключението по твоята пътека, към твоята цел. Учи се да забелязаваш колко по-прекрасен ставаш с всяка следваща крачка. Стъпка по стъпка.