Когато възникне настроение за или против някой, не го насочвай върху въпросния човек,
а остани центриран. Когато възникне омраза към някой или против някой, или любов към някой, какво правим? Пренасяме я върху човека. Ако изпитваш омраза към мен, ти забравяш изцяло себе си в своята омраза; единствено аз оставам като твой обект. Ако изпитваш любов към мен, ти забравяш напълно себе си; оставам единствено аз като твой обект. Ти проектираш омразата си или любовта си, или каквото и да е друго върху мен. Забравяш изцяло вътрешния център на своето същество. Другият се превръща в център.
Тази сутра казва, когато възникне омраза или любов, или друго някакво настроение за или против някой:
“Не го насочвай върху въпросния човек.” Помни, ти си неговия източник.
Аз те обичам. Обичайното чувство е, че ти си източника на моята любов. Това не е така.
Аз съм източника. Ти си само екран, върху който аз прожектирам моята любов.
Ти си само екран; аз пренасям моята любов върху теб, а казвам, че ти си източника на любовта ми. Виж също: 10 неща, които ще те освободят от тревогите и стреса
Това не е така. Това е измама. Аз извличам моята любовна енергия и я пренасям върху теб.
Чрез това пренасяне на любовната енергия върху теб ти ставаш обичан. Може да не си обичан от никой друг. Може на някой друг да си абсолютно противен. Защо? Ако ти си източника на любовта, тогава всеки един трябва да изпитва към тебе любов. Но не ти си източника. Аз пренасям любовта и ти ставаш обичан; някой друг пренася омраза и ти ставаш противен. А някой друг не пренася нищо: ти си безразличен за него; той може дори да не те е погледнал. Какво се случва? Ние пренасяме собствените си настроения върху другите.
Затова, когато караш медения си месец, луната изглежда красива, чудесна, прекрасна.
Като че ли целият свят е различен. А същата тази нощ за твоя съсед, тази прекрасна нощ, за него може изобщо да не съществува. Починало е детето му; тогава същата тази луна е тъжна, непоносима. А за теб тя е омайна, очарователна; тя е влудяваща. Защо? Дали луната е източника, или е просто екран и ти проектираш себе си?
Тази сутра казва:
“Когато възникне настроение за или против някой, не го пренасяй върху въпросния човек…” (или върху въпросния предмет). Остани центриран. Запомни, че ти си източника, затова не се насочвай към другия: движи се към източника. Когато изпитваш омраза, не се насочвай към обекта. Насочи се натам, откъдето идва омразата. Върви не към човека, към който е насочена тя, а към центъра, откъдето идва тя. Движи се към центъра; насочи се навътре; използвай своята омраза или любов, или гняв, или нещо друго, като средство за придвижване към вътрешния център, към източника.
Движи се към източника и остани центриран там.
Опитай! Това е една твърде, твърде научна техника. Някой те е обидил; внезапно гневът изригва; ти си ядосан. Гневът се носи към човека, който те е обидил. Сега ще пренесеш целия този гняв върху него.
❤️За настоящия енергиен момент Милена препоръчва:
Той не е направил нищо. Ако те е обидил, какво е направил?
Само леко те е убол, помогнал е на гнева ти да се появи – но гневът си е твой. Ако отиде при Буда и го обиди, няма да успее да предизвика никакъв гняв в него. Или ако отиде при Исус, Исус ще му подложи и другата си буза. Или ако отиде при Бодхидхарма, той ще се залее от смях. Всичко е различно.
Източникът не е в другия. Източникът винаги е у теб.
Другият е скрития източник, но ако в теб гневът отсъства, той никога няма да се прояви. Ако удариш някой Буда, ще се появи само състрадание, защото там има само състрадание. Няма да се появи гняв, защото там няма гняв. Прочети още: Глината в твоите ръце
Ако хвърлиш кофа в сух кладенец, нищо няма да извадиш.
В пълен с вода кладенец хвърляш кофа и вадиш вода, но водата е от кладенеца. Кофата само ти помага да я извадиш. Така че, ако някой те обижда, той е като хвърлена в теб кофа и след това кофата ще бъде изтеглена навън, пълна с гняв, омраза или с огъня, който е у теб. Ти си източника, запомни.
Запомни, че ти си източника на всичко, което пренасяш върху другите:
винаги помни това. И когато възникне настроение за или против, незабавно се насочи навътре и иди до източника, откъдето идва тази омраза. Остани центриран там; не се насочвай към обекта. Някой ти е предоставил шанса да осъзнаеш собствения си гняв: благодари му незабавно и го забрави. Затвори очи. Навлез навътре и насочи вниманието си към източника, откъдето този гняв или любов извират. Откъде? Отивай навътре; движи се навътре: ще откриеш източника там, защото гневът извира от твоя източник.
Омразата или любовта, или каквото и да е друго идват от твоя източник.
И е по-лесно да се насочиш към източника, когато си ядосан или влюбен, или мразиш, защото тогава си горещ. Тогава е по-лесно да навлезеш в него. Проводникът е горещ и можеш да го използваш. Можеш да отидеш навътре с помощта на тази горещина.
А когато вътре достигнеш до една студена точка, внезапно ще осъзнаеш едно различно измерение, един различен свят, разстлан пред теб. Използвай гнева, използвай любовта, за да вървиш навътре.
Ние винаги ги използваме, за да вървим към другия, и много се разстройваме, ако няма никой, към който да се насочим.
Проектираме дори и върху неодушевените предмети.
Виждал съм хора, разгневени на своите обувки, захвърлящи ги в гнева си. Какво правят те?
Виждал съм разгневени хора в яда си да удрят вратата, прехвърляйки своя гняв върху вратата, ругаейки вратата, използвайки мръсни думи за вратата. Какво правят те?
Ще завърша с едно прозрение на зен относно това.
Един от най-великите учители на зен, Линдзъ, обичал да казва: “Докато бях млад, много ми харесваше да карам лодка. Имах една малка лодка и отивах сам в езерото. Оставах там с часове.
Един ден стана така, че със затворени очи в моята лодка медитирах върху прекрасната нощ.
Носена от течението, доплува една празна лодка и се удари в моята. Очите ми бяха затворени и аз си помислих:
“Тук има някой с лодка и той се удари в моята лодка.” Появи се гнева. Отвор
их очи и се канех да кажа нещо сърдито на този човек. После разбрах, че лодката е празна. След това не можах да продължа.
Върху кого да излея гнева си? Лодката беше празна. Тя плаваше по течението и тя дойде и ме удари.”
Нямало какво да направи. Нямало как да пренесе гнева си върху празната лодка.
И така, Линдзъ казал: “Затворих очи. Бях разгневен – но не виждайки начин, затворих очи и просто отплавах обратно заедно с гнева си. И тази празна лодка се превърна в моето Осъществяване. Успокой ума с медитация
Достигнах до една точка в мен в тази безмълвна нощ. Тази празна лодка стана моя гуру.
И сега, ако дойде някой с лодка и ме обиди, аз се смея и казвам, че тази лодка също е празна.
Затварям очи и отивам навътре.”
Използвай тази техника. Тя може Да направи чудеса за теб.” Прочети също: Вътрешният покой, а не материалните придобивки са истинския критерий за успех
ОШО, Книга на тайните
